Етнографската къща представя градския бит от края на 19 и началото на 20 век. Самата сграда е строена в средата на 19 век като жилищна. Била е собственост на заможно семейство от гръцки произход с фамилия Чанос. В къщата семейството е живяло до 1906 г., след което тя е била общинска собственост. Известно време е използвана от Общината като основно училище. Сградата е обявена за паметник на културата през 1973 г.
През 1989 г. Етнографска къща отваря врати за своите посетители.
Къщата е на два етажа, като горният е еркерен. Тя е изписана отвън и отвътре, като отвън е в син цвят с гирлянди от бели цветя, разположени под и над прозорците. Вътре стаите са боядисани в различни цветове – бежово, сиво, синьо, помпеанско червено и зелено. В стаите има характерната за тези сгради – алафранга. На двата етажа има хайет (от тур. „живот”, това е централният салон). На първия етаж е разположена трапезарията, а на втория спалня и още две стаи предназначени за гостни – дамска и мъжка. Стаите са обзаведени с мебели в стил „Сецесион”, които добре се съчетават с някои традиционни елементи от българския бит като миндери, чипровски килими и др.
Етнографската къща е също дом на картините на художника Коста Форев, творил в стила наивизъм, изобразяващ много живописно станимашката душевност. Неговите творби красят стените на Етнографската къща.
