Община Асеновград и Исторически музей – Асеновград имат удоволствието да Ви поканят в ГБ „Паисий Хилендарски“ на представянето на книгата на доц. д-р Калин Йорданов „Принцът на Филипопол: непознатият деспот Алексий Слав в светлината на нови извори и открития“.
На 31.10.24 г. от 17:30 ч. в ГБ „Паисий Хилендарски“ с модератор Иван Дуков, директор на Исторически музей – Асеновград.
На място ще имате възможността да закупите книгата с автограф от автора.
Доц. д-р Калин Йорданов Кирилов е историк медиевист от Института за балканистика с Център по тракология – БАН и хоноруван преподавател в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ от 2016 г., а преди това и в ЮЗУ „Неофит Рилски“. От 2018 г. до 2020 г. е уредник на Музей „Боянска църква „Св. Никола и св. Пантелеймон“”, филиал на Национален исторически музей. Автор е на монографията „Кръстоносните походи: реликви и чудеса“ (изд. „Изток-Запад“, 2015), съавтор е в колективната монография „Западната експанзия на Балканите: Военномонашеските ордени и италианските морски републики XII-XV в.“ (Унив. изд. „Св. Климент Охридки“, 2020) и е автор на редица научни студии и статии върху проблемите на кръстоносните походи и Латинския Ориент и ролята на Балканите и на българските земи като контактна зона между Изтока и Запада в епохата на Зрялото средновековие. Член е на Асоциацията на византинистите и медиевистите в България. Основател, композитор и изпълнител е в музикалните групи Irfan и Исихия.
Втората самостоятелна монография на доц. д-р Калин Йорданов хвърля нова светлина върху произхода, родословието личността и гибелта на известния самостоятелен български владетел и латински васал деспот Алексий Слав и осветява процесите, довели до формирането на автономното му княжество и сродяването му с латинския император Анри дьо Ено, последвалото му откъсване от орбитата на Константинополската латинска империя, политическата му преориентация към съюз с неовизантийската Епирска държава на Теодор Комнин и фаталния му сблъсък с българския цар Йоан Асен II. Един интригуващ разказ за възстановяването на българската държавност от перспективата на една могъща, амбициозна и прагматична благородническа фамилия, свързана чрез кръвно родство с управляващата в Търновград династия на Асеневци, но и съперничеща си с нея за българската корона. Историята на зараждането на една нова владетелска династия и създаването на една паралелна българска държава върху освободените от властта на ромеите територии на Северозападна Тракия, Родопите и Източна Македония. Един любопитен и изненадващ поглед към срещата и сблъсъка на българите с латинското рицарство и духовенство, към яростната борба за византийското наследство, експанзията на Римската църква на Балканите и отстояването на православието, към проникването и влиянието на западноевропейските феодални традиции, рицарската символика и куртоазната култура в средите на балкано-византийските елити и към мимолетния досег на готическата естетика и културна мода до света на българина от XIII в. Историята на една средновековна балканска „игра на тронове“ в опит за разплитането на няколко знакови политически убийства, извършени преди 800 години, за разкриването на един родов герб и за разгадаването на енигмата на най-емблематичния средновековен български ктиторски портрет. Разказ за суровата красота на един забравен, но очарователен свят през призмата на нови и любопитни исторически извори, вълнуващи археологически открития и предизвикателни историографски хипотези.
