Обичаят Калиница е характерен само за град Асеновград и се провежда всяка година на Еньовден, 24 юни. Той има синкретичен характер и представлява богата смесица от най-древните вярвания, свързани с честването на Слънчовата сватба и билкарството, които по-късно се видоизменят и се обвързват с християнския празничен календар. Най-вероятно има общ корен с друг подобен ритуал, характерен за Югоизточна България – Еньова буля, но с течение на времето е придобил по-различен характер, защото се смята, че е бил приобщен и променен от гръцкото население на града в миналото, така че да се впише най-релевантно в неговия етос. В този му вид по-късно той става повсеместен и се празнува във всяка махала и квартал на града. Самата дума "калиница" има гръцки произход и в превод означава красива, млада булка (от гр. калос – хубав).
В миналото за калиница се избирало едно момиченце на възраст между 3 и 12 години, от най-заможното семейство в квартала, като се смятало, че чрез изпълняването на обичая благополучието на семейството ѝ ще споходи и семействата на другите участнички. Вечерта преди Еньовден, майките на останалите момичета носели нишани (малки амулети – пръстенчета, гривни, фиби, копчета) в дома на калиницата и ги слагали в менче с мълчана вода, което се е оставяло да пренощува в двора под звездите, най-често под плодно дърво. На следващата сутрин калиницата се обличала като булка – с бяла рокля, бели ръкавици, чадърче или ветрило – и заедно с останалите момичета и две момчета „за стража” обикаляли из улиците на квартала и пеели традиционна песен. След това се събирали на поляните край града да берат билки и да се почерпят с гощавка, приготвена от майката на калиницата, а по-късно се отправяли в нейния дом, за да наричат по нишаните коя за какъв момък ще се омъжи след време. Ако се е случило така, че две шествия на калинички от съседни квартали да се пресрещнат, е било важно двете малки булки да не се видят една друга, защото носело лош късмет.
Днес, макар и доста изменен, обичаят продължава да се изпълнява с много вълнение от деца, родители и организатори. Стотици момиченца се включват всяка година, а в последно време участват дори и момичета и от други градове като Пловдив, Първомай, Смолян, Варна, София и др., както и от близките села.
Празникът започва на 23 юни в Етнографската къща в Асеновград, където се носят нишаните на калиниците да пренощуват в мълчана вода под наровото дърво. На другия ден калиниците се събират в двора на къщата-музей, за да чуят своите наричания, минават под билковия венец и се отправят към храм „Св. Николай”. Там архиерейският наместник отец Йордан Георгиев отслужва празнична литургия за здраве и благополучие, повежда шествие с калиниците до параклис „Св. Въведение Богородично” (защото там е иконата на малката Богородица, която е изобразена като пристъпваща в храма с бели одежди и поради тази причина е наричана от асеновградчани св. Богородица – Калиничката), поръсва момиченцата със светена вода и шествието завършва в градския парк с празнична програма, организирана от Община Асеновград.
Тази година в празника се включиха над 300 малки калинички, които изпълниха улиците на града ни с красота и веселие.
Автор на статията: Надя Янкова
Фотограф: Атанаска Андонова
