Тази година Исторически музей-Асеновград възобнови традиционната си изложба за самоуки майстори.
На 12 декември, празникът на Св.Спиридон, в залите на Централната сграда беше открита изложбата „Майстори-приложници”, която представи разнообразие от ръчно изработени произведения.
Сред участниците в изложбата са:
1.Семра Чаушева-Мехмед – изделия от фъкана-техника.
2.Янко Драгинов – майстор-ножар.
3.Веселина Кумчева – българска шевица.
4.Хари Тоскова – български шевици и ръкоделие.
5.Теменужка Петрова – Wood-art.
6.Василена Попова-Каварджиева – коледни играчки.
7.Елена Величкова – фигури от восък и сапун.
8.Боряна Георгиева – плетиво.
9.Илиян Илиев – металопластика.
10.Ваня Делева – сувенири.
11.Красимир Димитров – дърворезба.
12.Васко Трачев – дърворезба.
13.Любка Велинова – картички.
Посетителите на Исторически музей-Асеновград ще могат да се насладят на прекрасното творчество на асеновградските приложници и майстори до края на годината и през месец януари 2026 г. Заповядайте!
Весели Празници!
Да разкажем малко повече и за самия светец и празника...
Св.Спиридон е роден на о. Кипър през IV век и според житието му той „бил един от великите светители и чудотворци” на своето време. Св.Спиридон е описван като изключително скромен и негорделив човек, смирен и благ.
Чудесата му приживе са многобройни – лекувал болни, възкресявал мъртви, дарявал помощ и съвети на нуждаещите се, спасил острова от суша, а жителите му от глад. За едно от най-великите му дела се смята това, как по време на Никейския събор, Св.Спиридон успява да защити правоверното учение и да убеди привържениците на арианската ерес в божието триединство.
След смъртта на Св.Спиридон мощите му остават нетленни и се превръщат в обект на култ. През VII в. са пренесени в Константинопол, а след завладяването на града от Османците през 1489 г. биват преместени на о. Корфу, където са и до днес. Смята се, че дори и след смъртта си светецът продължава да извършва своите чудеса, помагайки на вярващите, които му се молят.
Образът на Св.Спиридон бива леко изменен и приспособен към етнокултурния микрокосмос на българите. У нас светецът се приема освен като лечител, също и като покровител на различни занаятчийски дейности. В някои краища е възприеман и като закрилник на конете и едрия домашен добитък. Характерно за отбелязването на празника е приготвянето на специални колаци, които да се раздават на роднини и съседи.
Празникът в Асеновград.
На 12 декември в едноименния параклис в Асеновград се провежда служба в чест на Св.Спиридон и се раздават хлябове и постен курбан. От предходния ден пред иконата на светеца се поставят различни предмети – чорапи, потници, домашни чехли, за да бъдат осветени, преди да бъдат носени от човека, за когото са предназначени. Това, което е най-специфично за отбелязването на празника в Асеновград, е вярата в силата на пясъка, намиращ се в специална кутийка, поставена в пода пред иконата на Св.Спиридон. Вярва се, че пясъка е лековит. Той се смесва с вода и се маже на болно място, а останалото се прецежда самата вода се изпива.
Текст: Атанаска Андонова и Надя Янкова
Снимки: Атанаска Андонова
